Абе спагетите са си най-вкусни… :)

Една чудесна статия от тийчър.бг

Може би най-важното решение, което човек взема е каква професия да избере. На някакъв етап от живота си всеки си задава въпроси като “Какъв искам да стана като порасна?”, “Какви са моите силни и слаби страни?”. Изборът на кариера не е някакво случайно събитие, а израз на личността. Това, което човек постига в работата, както и това което получава от нея, зависи от съответствието между неговата личност и работната  среда.

Хората са различни и искат различни неща от живота и кариерата си. Някои се стремят към власт, други – към пари, трети – към сигурност. Колкото повече дадена работа отговаря на потребностите и амбициите ви, толкова повече удовлетворение ще получавате от нея и толкова по-реализиран и щастлив ще се чувствате.

Истината е, че хората не познават себе си така добре, както си мислят, както и мнозинството от тях не се учат от грешките си. Пътят към професионалния избор е път на самопознание. Изследвайте предишния си опит, предпочитанията и амбициите си, за да разберете какъв е вашият желан професионален път. Вглеждайте се и се вслушвайте в себе си, докато обмисляте определени възможности. Едва след като опознаете по-добре талантите, уменията, нагласите си, можете да помислите:

• Какво искате да постигнете в живота и професията си?
• Дали желаните от вас резултати са реалистични?
• Какви други резултати биха ви донесли удовлетворение?
• Какво трябва да направите, за да постигнете желаното?

Докато търсите отговор на въпроса “Какво искам да правя?”, не трябва да забравяте и някои основни правила:

Не правете заключения на базата на информация от втора и трета ръка.

Може би сте чували, че работата на социалния работник е ниско платена и това ви спира да се насочите към тази професия. Проучете въпроса сам. Поговорете със социални работници, работещи например за неправителствени организации. Може би ще откриете, че работата в тази област може да бъде по-добре платена отколкото си мислите. Всичко е възможно, така че постарайте се да съберете информация от различни източници.

Запомнете: Нищо не е вечно.

Нито едно решение не е окончателно. Всичко може да се промени или преформулира. Осигурете си свободата да бъдете гъвкави и, ако нещата не потръгнат, да поемете в друга посока.

Споделете вашите желания с другите.

Споделете амбициите си с вашите приятели или близки. Те ще ви дадат и друга гледна точка, както и шанс да разберете по-добре възможностите, които предлага избраната от вас професионална област.

Осъзнайте, че изборът на професионален път не е нещо безвъзвратно.

Не се стремете да предричате бъщето. Дори и да мислите върху въпроса какво ще правите след 5 години, едва ли ще сте много близо до отговора. Вашата цел е да разберете накъде да насочите енергията си в момента, както и да й позволите да поеме по този път. Колкото сте по-ентусиазирани от посоката, която сте поели, толкова по-добър резултат ще постигнете.

Осъзнайте, че не всички около вас ще бъдат толкова ентусиазирани от вашия избор, колкото сте вие.

Е, това е естествено, те не са в главата ви. Някои от близките ви приятели или роднини вероятно ще бъдат дори против избраната от вас професия. И това е добре. Умерена доза несъгласие ще ви даде повече увереност във вземането на самостоятелни решения.

Не позволявайте никой да ви обезкуражава в професионалния избор като ви казва, че  “шансовете да успеете не са особено добри”.

Винаги ще има хора, които ще ви съветват да залагате на сигурното. Такова нещо не съществува. Ако вътрешното ви усещане ви казва да опитате, тогава направете го. По добре да разберете сами какви са възможностите ви, отколкото да се доверите на предположенията на другите за това как ще се справите.

Живот по план

На пръв поглед хората живеят ден за ден, но една малка част от тях успява все пак да планира живота си

„Животът е това, което ни се случва, докато кроим други планове“ е едно от любимите клишета, изведено от песен на Джон Ленън. Според социологическите данни повече от половината българи изобщо не планират или го правят ден за ден, което е практически същото. Животът е импровизация, в която винаги нещо ще те изненадва. Работата е там, че ако не планираме, нямаме никакъв шанс да се справим добре с импровизацията. На фона на тази общопризната очевидност – че животът винаги може да ни изненада, се появяват малко хора, отдадени на планирането. Хората, които разчитат времето си за няколко години напред, са вече 6.1%.

Едва ли е изненадващо, че сред тези стратези можем да открием мениджъри и собственици на частен бизнес: естеството на работата им ги принуждава да планират дългосрочно. Най-много от тях живеят в София и са с висше образование. Ако погледнем обаче възрастовите характеристики на групата, ще бъдем изненадани. Наистина много от стратезите са между 40 и 50 години, може би, защото това е средната възраст на мениджърите и частните собственици днес. Най-често обаче ги намираме сред хората между 18 и 30 години. Това са цели 41%.

На пръв поглед младите, изглежда, не планират, а живеят ден за ден. Но данните ни показват, че именно сред тях се е оформила една малка група хора, които са

Твърдо решени да подредят живота си

Младите стратези като че ли успяват да си представят успеха като поредица от малки стъпки в избраната посока.

Любопитно е да видим как стратезите преценяват собственото си движение по социалната стълба. Въпреки че 59% от тях се определят като част от средната класа, ако трябва да поставят себе си на някое стъпало, те избират ниските измерения на същата тази средна класа. През 2007 г. поставят себе си средно на стъпало 4.61 от 10 възможни. Подценяването като социална стратегия е отдавна известно на социолозите: ако вярваме в самооценките на хората, трябва да повярваме и че почти всички едва оцеляваме. Може би самоподценяването обаче има и друга причина освен самосъжалението – просто очакваме малко по-бърз успех. Можем да видим това особено ясно при стратезите оптимисти. От една страна, те вярват, че животът им става все по-добър, от друга: все още смятат, че движението им по социалната стълбица е низходящо. Това, което виждаме, е, че очакването им за бъдещето не се променя. Както през 2002, така и в края 2007 г. те се стремят към бърза социална мобилност. Спрямо тази мечта оценката на настоящото положение е занижена, просто успехът е по-бавен. Ретроспективно обаче стратезите

Живеят със спомените за успехите си

Любопитното е, че ако през 2002 г. те са оценявали доста високо позициите си през 1989 г., днес носталгията поохладнява. Това ги различава от хората като цяло, които извършват обратното движение, т.е. оценяват статуса си през 1989 все по-високо. С една дума, стратезите са се отказали да идеализират миналото си, защото вече могат да планират бъдещето си. Може би затова цели 54.1% от тях вярват, че животът им се променя към по-добро, докато само 22.9% от хората като цяло споделят тяхното мнение. Днес те могат да си позволят много повече материални придобивки, пътувания и развлечения. Наистина са се отказали от свободното си време, но това за тях едва ли е голяма жертва, защото 65.6% предпочитат работа с повече натоварване и дори с повече стрес, стига да носи повече пари.

Ако погледнем малко по-внимателно социологическите данни, ще видим, че стратезите имат основания за оптимизъм. Тази група включва хора с доста високи доходи – цели 23% от тях имат месечно на член от домакинството между 300 и 500 лева, а 3.3% достигат до 800 лв. Повечето имат постоянна работа и силни социални мрежи. Цели 73.8% от стратезите смятат, че са заобиколени с хора, на които могат да разчитат в най-различни ситуации. Казано накратко, стратезите планират, защото вече са постигнали известна сигурност. Възможността да правиш планове се оказва една от най-сериозните социални разлики.

И така, появила се е вече група на хора, които подреждат живота си, при това дългосрочно. Те са доволни не само от собствения си живот, но и от положението в страната като цяло. На пръв поглед не можем да очакваме от тях да се ангажират с някаква видима социална промяна. Не само защото определят нещата тук като поносими, но и защото в голяма степен заемат класическата либерална позиция, според която всеки сам трябва да се справя с живота си (над 60% от тях имат усещането, че сами успяват да се преборят с трудностите). Без да очакваме да се съберат на площада под призивни лозунги, все пак стратезите оптимисти бавно, но сигурно ще променят света ни. Ще го правят все по-предвидим, защото планирането е възможно само в един стабилен свят. И още нещо, стратезите оптимисти едва ли някога ще се ангажират с радикални политически алтернативи, но със сигурност ще гласуват за партии, които предлагат предвидимост и гарантират възможностите за личен успех. А това не е малко…