Бяха шест.

Три обикновени и три – необикновени, цветни. Жълтичка, синичка и зеленичка.

Преди десетина дни, когато ги видях за последно, със сигурност бяха толкова.

Сега кофите за боклук са невидими с просто око и мога само да гадая дали са още там, или някой ром ги е тафил и си ги е преустроил в лелеян чушкопек.

Ужасът ме блъска още преди да вляза в улицата, на която живея, носеща тържественото име Асенова крепост.

Поне една част от името й отговаря на действителността – крепостта от боклуци е величествена, непревземаема и определено – историческа.

Досега такова изобилие от:

памперси, вестници, торбички с картофени обелки, щайги, превръзки, стъкла, пружини, дюшеци, презервативи, буркани, кофи от латекс, юргани, чифт детски апрески и изкорубените кутии на 2 (два) телевизора

Асенова крепост не е виждала, нема и да види.

За да е по-реалистична и сигурна опасността от биологична зараза, до разпрания дюшек са разпръснати животински тазобедрени стави и челюсти, които на пръв поглед мязат на някогашно щастливо куче.

Разбира се, би могло и да е кон (овца, вълк, мечка, извънземно).

А защо не и човек???

Неохотно паркирам сред цялата тая пищност, тъй като алтернативата е да разглобя колата и да си я занеса вкъщи, а аз такива умения не притежавам.

Главен виновник за това е другарят Генчев, учителят ми по трудово от гимназията, който твърдо настояваше да ме превърне в ýдарен производител на ламаринени свещници, вместо, например, да ме научи как да разглобявам двигатели.

Пътят до входа е дълъг и изпълнен със заплахи от разнообразен характер, достойни най-вече за участниците в кулинарното шоу „Страх“, а единственият ми ориентир за правилната посока е плешивата елхичка, бетонирана в океана от боклуци вече втора седмица.

Украсена е с найлоновите торбички на близкия супермаркет, а на върха й вместо витлеемска звезда, кокетно е кацнал осран памперс, пристигнал с прецизен директен полет от осмия етаж.

Докато вървя, трескаво планирам с какво трябва да се съоръжа на сутринта, за да мога да мина същия път наопаки, и на първо четене се спирам на: лопата, аспирин, фенерче, щеки, ваксина срещу тетанус и устройство за откриване на затрупани под лавини.

А, и фотоапарат.

С него ще увековеча зашеметяващата биологична красота, която взорът и имунитетът ми не могат да поемат наведнъж, а резултата ще изпратя на брат ми, за да му дам нагледен пример защо да не се връща в България.

След това, разбира се, ще трябва и да му отговоря на логичния въпрос „а защо е така“.

И няма да мога.

Единственото, за което ще се сетя, ще е един виц от вече не толкова близкото тоталитарно минало, а именно:

Два глиста – баща и син, се разхождат на припек по една зелена морава. Малкият глист е любознателен и разпитва:

„А, тате, какво е това мекото, зеленото, по което пълзим?“

„Това е тревата, синко“.

„А, тате, какво е това чистото и синьото отгоре и другото, дето хем свети, хем грее?“

Бащата обяснява – „небе, слънце“.

„Хайде, стига си разпитвал, вече е време да се прибираме“, казва след малко бащата.

„Еее, бе, тате, защо сега трябва да се връщаме в оня тъмен, влажен, смрадлив гъз?“.

„Е, как защо! Защото това е нашата Родина!“

Мисля, че ще ме разбере.

http://newiaqua.royalsbg.com/article-554.html

PR се чете като пи ар. Означава Public Relations или Връзки с обществеността. Основната идея на тези две буквички е да дадеш заплата на един човек (PR), който така добре да те представи, че да не се налага да даваш например стотици хиляди лева за реклама.

 

Това е едно твърде тясно обяснение на длъжността на тези хора, но все пак според мен описва сърцевината на нещата. По стечение на обстоятелствата голяма част от хората, които трябва да са като „лица“ на една компания или кампания, всъщност често се оказват неин „задник“.

 

Българският PR е горд, че е PR, но всъщност той в повечето случаи е координатор, мениджър, секретарка, роднина, стилист, любовник или шивач на клиента си.

 

За да не навлизаме по-високите етажи на корпоративния PR, ще погледнем на тази професия от лъскавата страна, а именно PR-ът в шоубизнеса.

 

За да бутнеш някой клет изпълнител малко по-напред в шоубиз обществото, трябва леко да го развиеш, измисляйки интересна история около него, която медиите биха захапали и отразили.

 

Ако си изпълнител и станеш популярен, PR-ът ти се чуди как да те спаси от кокаиновите скандали например, но в началото наистина се грижи за имиджа ти в обществото и медиите най-вече.

 

И понеже само най-нахалните журналисти докопват скандалните новини, останалите знаменитости си имат PR-и, които отразяват какво се случва около клиента им и грижливо пишат кратки новинки, наречени прес-рилийзи, до медиите.

 

Ако някой направи нов клип, нова песен, ожени се, роди му се дете, спъне се на тротоара или спи с майката на най-добрия си приятел, всичко това най-вероятно е дело на неговия PR. Като в Холивуд, където клюките са 90 процента дело на PR-а.

 

Гуруто в PR-a на бг поп сцената се нарича Светла Русева и агенцията, за която работи, е АБА (Агенция за български артисти). Само тя единствена бе способна да накара три национални телевизии, сума ти радиостанции и печатни медии да търчат до аерогара София и да посрещат Дони, Нети и Ирина Флорин, които се разходили до Англия, за да попеят в Лондон Астория пред 500 българи.

 

Окей, че са попътували, ама събитието не е нищо особено. Да докараш толкова много медии говори добре за теб… Как обаче работи тази агенция днес и не лежи ли на стари лаври?

 

Вместо да натиснат педалите по време на шоуто Стар Академи, където талантите са техни клиенти от момента, в който излязат на свобода, АБА наложиха медийно вето и само издания за домашно приготвени гозби успяваха да се доберат до талантите.

 

Тук-таме някоя тийнейджърска програма тип Улица „Сезам“ и реликви от типа на Мело-Тв-мания и Драго Чая се уреждаха със звездите, които грееха две седмици и логично изгоряха, за съжаление – завинаги.

 

Официалната информация беше, че това е добре планирано и измислено като „хитра стратегия“. Я, колко хитро наистина. Как похарчихме сума ти пари, за да си поиграем на криеница.

 

Единствените виновници талантите да се появят в някоя друга медия, преди да им бъде наложена забрана да говорят, са хората от „New Moment New Ideas“, доказали се с професионализма си и с работата си по мащабни проекти, като „Биг Брадър“.

 

От друга страна, екипът на АБА са царе на пресрилийзи-шедьоври, разнасяни  с месеци сред столичните журналисти, които се напушват от… смях и се хилят неистово на творенията на PR отдела на агенцията.

 

Ето цитат oт прес рилийз, писан за клип на Ася (екс-LA). Прес инфото е получено от медиите на дата 14 ноември 2005 г. и е по повод „новия“ видеоклип на Ася, който се върти по музикалните канали от началото на август. Четири месеца е доста време да напишеш едно прес съобщение, особено като този (правописът, словоредът и стилистичната окраска са автентични, бел.ред.):

„Докато тя се готви за поредния работен ден, той си мисли, че просто прекарва хубаво с приятели. Но скоро след това, играта им на карти се превръша в последно и зловещо раздаване, защото след свада прерастнала в сбиване, той умира под ударите на останалите двама картоиграчи (Иван Ласкин и Чочо Попйорданов).

Ася влиза в моргата, подрежда инстументите си, които ще и бъдат нужни за предстоящата аутопсия. Открива чаршафа и вижда трупа. Изпуска скалпела, защото вижда, че на леглото безвълвен стои Той. И от този момент осъзнава,ч е вече е Различна. И преди е била различна – в нея са се оглеждали хубавото лице на любовта и студеното лице на лекар –патолог.“ (Автор: АБА)

Яко, а? Трупът на масата пред Ася вече се е вмирисал доста за тези четири месеца, през които „новината“ пътува до медиите. Да не говорим за литературния стил на писане. Ако целта ни е да четем кримки с елементи на драма, ще си купим такива. Но нека продължим напред с нещо още по-яко. Прес инфо за клипа на Анн Джи, получен на същата дата, макар видеото да е в ефир вече един месец:

 

„В песента и видео клипа се третира темата за мутацията на секса в съвременното общество. Как секса се превръща в механика, как губи своята сакралност и вече не може да донесе пълно емоциално задоволяване.

Мъжът, който е слязъл от своя пиедестал, загубил е достойнството си, заради свотаалчност и безкруполност, виновни за миналите, настоящи и бъдещи войни.

Жени, които са спрели да уважават мъжа. И те слезли от своя пиедестал в желанието си да изземат функциите на мъжа

Речетатива в песента е на френски език, защото Франция е страната на любовта и секса. След Френската революция тя се е превърнала в център на разврата.

Текста на песента е на гръцки език, защото Гърция е наследник на ВизантийскатаИмперия.“

Каква логика, а? Не можах да разбера връзката между Френската революция и Византийската империя, но това май е бял кахър на фона на останалото.Ако това ви кефи, значи не познавате ПР-а на Теди Кацарова, г-н Христо Порязов. Ето какво ни изпрати той, преди посещението на Теди Кацарова миналия месец. Тук няма да използвам допълнителен цвят, с който да отбелязвам грешките, защото черното ще стане рядкост.

„ПРЕСИНФО ЗА ПРИСТИГАНЕТО НА ТЕДИ КАЦАРОЖА,ГИЗМО И МЕНДЕЗ

НА 24 ОКТОМВРИ ОТ 14 ЧАСА НА ВИП ПОРТАЛА НА АЕРОГАРА СОФИЯ ПРИСТИГА ТЕДИ СЛЕД 3 ГОДИШНО ОТСЪСТВИЕ ОТ БЪЛГАРИЯ ЗАЕДНО С ПОПУЛЯРНИЯТ ДИ ДЖЕЙ ОТ ФОРМАЦИЯТА BONFUNK MC’s DJ GISMO И НЕВЕРОЯТНИЯ РАПЪР МЕНДЕЗ.

ТЕ ИДВАТ ЗА ГОЛЕМИЯТ КОНЦЕРТ НА 27.10.2005 В ЗАЛА ХРИСТО БОТЕВ ОТ 20.00 Ч.

КОНЦЕРТА ЩЕ Е ПОД РЕЖИСУРАТА НА СИЛЖЕСТЪР ЛОЛОВ И ЩЕ БЪДЕ ЗАСНЕТ ОТ БТВ.В ГОЛЯМОТО МУЗИКАЛНО ШОУ ЩЕ УЧАСТВАТ НАИ ДОБРИТЕ STREET ТАНЦЬОРИ,БЛЕИДАРИ,ГРАФИТЬОРИ И БРЕИКАРИ.

СЛЕД КОНЦЕРТА АТМОСФЕРАТА ЩЕ СЕ ПРЕНЕСЕ ПОД HOUSE PARTY В BLACK BOX С НАЯАЛО 23.00 Ч.ПРЕДИ СЕТА DJ GISMO ЩЕ ПОДГРЕЕ DJ MARTEN С ЕДНОЧАСОВ DEEP HOUSE SET.ТЕДИ И МЕНДЕЗ ЩЕ ПРЕДСТАВЯТ ТАМ НОЖИТЕ СИ ЕЛЕКТРОННИ ПРОЕКТИ ЗАЕДНО С ГИЗМО.

Публиката, която ще посети този концерт – спектакъл ще бъде изненадана от новият саун в музиката на Теди Кацарова и колегите й“

 

Вярно е, че има богове в писането, но г-н Порязов направо ме поряза с това прес инфо толкова дълбоко, че веднага зарязах всичко и му пуснах и-мейл. В писмото си най-нагледно обясних, че ако искаш да си направиш добър ПР, това е абсолютно невъзможно с подобна несериозност. На г-н Порязов му препоръчах да се обърне към професионалист или поне коректор. Отговорът бе следният:

„Parvo tova ne sam go pisal az, i vtoro az 6te vi nau4a na PR!!!!

Publikuvaite,ako iskate! Priatna ve4er1 Saita vi e palen haus!!!

Znam,4e pravite „copy“, „paste“, no vse pak postaraite se i vie ,Kiro ! Nali imate redaktori….mai!???:):):) „

Това, че не правим „copy-paste“, освен в този момент, за да може цитатите да са автентични, e очевидно за всички читатели на сайта, а все пак, да се държиш невъзпитано с журналист, едва ли е формулата на успеха.

 

Христо Порязов не успя да ни научи на PR, защото на концерта на Теди Кацарова са присъствали едва 100-120 човека при положение, че само Бойко Борисов е купил и раздал безплатно 150 билета, като част от предизборната си кампания. Да, не можем да не признаем, че благодарение на усиления PR, са продадени цели 7 билета.

Преди малко засегнахме националните телевизии и защо да не се върнем отново към тях.

Докато в Нова Телевизия се работи наистина професионално в областта на връзките с обществеността, Би Ти Ви не само че изпадат от класацията, ами направо са си пълно „чао“. Скоро даже чух, че имало някакво шоу „Красавицата и отличникът“.

За да вземете интервю, трябва да се свържете с една дама, на която изглежда, че освен че не й е ясно с какво точно се занимава, не изпитва никакъв интерес това шоу да бъде представено подобаващо в останалите медии.

Свързва те с дама номер 2, която е изпаднала в същата черна дупка и те връща към дама номер 1. Резултатът: И двете PR-ки на Би Ти Ви нямат идея как може да се вземе интервю от красавиците или отличниците, защото нямали изработена технология и не си представяли точно как ще стане във времето. Все пак говорим за шоу, заснето преди месеци. А съквартирантите как успяват да стърчат от всяка страница, на всяко едно издание?

Отминаха времената, когато, за да направиш нещо наистина сериозно и популярно, можеш да разчиташ на собствената си медия. Случаят с провала на Би Ти Ви и „Красавицата и отличникът“ го показва.

А шефовете от Би Ти Ви си мислят, че докато ни лъжат с големия си рейтинг коефициент, ние чинно кимаме с главици. Е, да де, ама да имаш шоу в праймтайм на национален ефир, пълно със секс бомби и изхвърлени 2 милиона лева, и почти никой да не захапе темата????… PR-ът е жесток.

И още една случка с PR на Би Ти Ви. По повод финал на конкурс за отслабване наш репортер искаше да зададе няколко въпроса на Лора Владова, рекламно лице на кампанията. Оказа се, че за да говориш с Лора, която седи пред теб, трябва да получиш разрешение от нейния PR. Няма лошо. PR-ката реши, че е по-удобно на следващия ден отново да се срещнем с Лора за интервю, а не да й зададем петте въпроса, които ясно и пространно й бяха обяснени по телефона.

В крайна сметка интервюто така и не се състоя, защото беше отлагано, протакано, на няколко пъти бяха правени уговорки – все едно уговаряш за интервю извънземно. Последния път нашият репортер разбра за отлагането, след като вече бе стигнал на мястото на срещата с Лора. Коментарите са излишни.

Биг Брадър с лекота настъпва канала на Мърдок, настъпва и всичките шоута на Слави и компания, като дори малоумното предаване на Зара започва да ти се струва забавно, само защото и тя е част от голямата машина.

Понякога се получава така, че да нямаш PR май е по-добре, отколкото да имаш. Хем пестиш пари, хем не те омаскаряват публично и то хората, които трябва да се грижат за теб. Оказва се, че в България, вместо PR-ът да е част от шоубизнеса, самият той представлява някакъв си свой шоубизнес, с подчертано развлекателен характер за едни и плачевен за други, обикновено за тези, които поръчват музиката.

*С настоящия материал не желая да засегна десетките професионалисти, ангажирани с дейността PR и изпълняващи ефективно, съвестно и с желание своите задължения

Може би най-важното решение, което човек взема е каква професия да избере. На някакъв етап от живота си всеки си задава въпроси като “Какъв искам да стана като порасна?”, “Какви са моите силни и слаби страни?”. Изборът на кариера не е някакво случайно събитие, а израз на личността. Това, което човек постига в работата, както и това което получава от нея, зависи от съответствието между неговата личност и работната  среда.

Хората са различни и искат различни неща от живота и кариерата си. Някои се стремят към власт, други – към пари, трети – към сигурност. Колкото повече дадена работа отговаря на потребностите и амбициите ви, толкова повече удовлетворение ще получавате от нея и толкова по-реализиран и щастлив ще се чувствате.

Истината е, че хората не познават себе си така добре, както си мислят, както и мнозинството от тях не се учат от грешките си. Пътят към професионалния избор е път на самопознание. Изследвайте предишния си опит, предпочитанията и амбициите си, за да разберете какъв е вашият желан професионален път. Вглеждайте се и се вслушвайте в себе си, докато обмисляте определени възможности. Едва след като опознаете по-добре талантите, уменията, нагласите си, можете да помислите:

• Какво искате да постигнете в живота и професията си?
• Дали желаните от вас резултати са реалистични?
• Какви други резултати биха ви донесли удовлетворение?
• Какво трябва да направите, за да постигнете желаното?

Докато търсите отговор на въпроса “Какво искам да правя?”, не трябва да забравяте и някои основни правила:

Не правете заключения на базата на информация от втора и трета ръка.

Може би сте чували, че работата на социалния работник е ниско платена и това ви спира да се насочите към тази професия. Проучете въпроса сам. Поговорете със социални работници, работещи например за неправителствени организации. Може би ще откриете, че работата в тази област може да бъде по-добре платена отколкото си мислите. Всичко е възможно, така че постарайте се да съберете информация от различни източници.

Запомнете: Нищо не е вечно.

Нито едно решение не е окончателно. Всичко може да се промени или преформулира. Осигурете си свободата да бъдете гъвкави и, ако нещата не потръгнат, да поемете в друга посока.

Споделете вашите желания с другите.

Споделете амбициите си с вашите приятели или близки. Те ще ви дадат и друга гледна точка, както и шанс да разберете по-добре възможностите, които предлага избраната от вас професионална област.

Осъзнайте, че изборът на професионален път не е нещо безвъзвратно.

Не се стремете да предричате бъщето. Дори и да мислите върху въпроса какво ще правите след 5 години, едва ли ще сте много близо до отговора. Вашата цел е да разберете накъде да насочите енергията си в момента, както и да й позволите да поеме по този път. Колкото сте по-ентусиазирани от посоката, която сте поели, толкова по-добър резултат ще постигнете.

Осъзнайте, че не всички около вас ще бъдат толкова ентусиазирани от вашия избор, колкото сте вие.

Е, това е естествено, те не са в главата ви. Някои от близките ви приятели или роднини вероятно ще бъдат дори против избраната от вас професия. И това е добре. Умерена доза несъгласие ще ви даде повече увереност във вземането на самостоятелни решения.

Не позволявайте никой да ви обезкуражава в професионалния избор като ви казва, че  “шансовете да успеете не са особено добри”.

Винаги ще има хора, които ще ви съветват да залагате на сигурното. Такова нещо не съществува. Ако вътрешното ви усещане ви казва да опитате, тогава направете го. По добре да разберете сами какви са възможностите ви, отколкото да се доверите на предположенията на другите за това как ще се справите.

Живот по план

На пръв поглед хората живеят ден за ден, но една малка част от тях успява все пак да планира живота си

     1. Първо правило. Новата информация да се „върже здраво“ с предишната, за да не се забравя.Това е необходимо за да не се забравя наличната информация, която трябва да бъде усвоена и заучена.

     2.Второ правило. При възприемане и запаметяване на новата информация да се използува най-развитата сетивна област.Тук става дума за т.нар. зрителен, слухов, акустичен тип възприемане на информация. Запомня се 10% от това, което се слуша, 30% от това, което се вижда, 50% от това, което се слуша и гледа, 90% от това, което се прави.Именно на тези 90% се залага, когато се дават домашни на учениците.

     3.Трето правило. Колкото е по-висока активността при учене, толкова е по-добър резултатът.“Това искам да го запомня!„. В процеса на ученето са важни волята и интересът да се възприеме и запомни това, което се вижда и чува. По друг начин казано, трябва да сме мотивирани да научим материята, която усвояваме в момента.

     4. Четвърто правило. Колкото по-малко се пречи на наизустяването, толкова по-добро е запаметяването. Натрупването на информация в мозъка е сложен процес.Затова отговорът на този въпрос се свързва с отговора на други въпроси като напр. може ли да се учи на музика, запаметява ли се в раздразнено състояние, може ли книгата под възглавницата да върши чудеса и др. Отговорът на всеки един от тия въпроси е строго индивидуален.

     5. Пето правило. Разпределеното учене е по-добро от масираното. При дозираното учене се нуждаем от по-малко повторения в сравнение с масираното, за да получим един и същи резултат. По друг начин казано, трябва да заучваме необходимата информация по-често и на по-малки порции, отколкото цели раздели наведнъж.

     6.Шесто правило. Информацията за резултатите е от голямо значение за ученето.Установили сме, че някои неща заучаваме по-лесно от други. Необходимо е не само да усвояваме и запаметяваме нова информация, но и да се упражняваме в неща, които вече сме усвоили и запомнили добре.Правилото важи особено за обучението по математика и чужди езици.

     7.Седмо правило. Усвояването на материала с разбиране е основно условие за успех.Възможностите за реализиране на това правило са следните: установяване на междупредметните връзки, задължителна работа с учебника, усвояване на информацията по предварително написан план.

     8. Осмо правило. Резултатите от ученето се подобряват, ако се създадат подходящи условия, напр. подходящи светлина и работно място, подходяща температура в стаята за учене, достатъчно кислород в нея, правилно дозиране времето за учене с времето за почивка и др.

Има много различни методи за медитация, но в същината на всички тях е способността за фокусирането и спирането на мисленето. Колкото повече медитирате ще откриете, че можете да го правите навсякъде и чрез медитацията ще достигате до вътрешното си спокойствие без значение какво се случва около вас.

Но най-напред ще трябва да се научите да укротявате мозъка си.

Стъпки

1. Освободете си време за медитиране. Освободете достатъчно време някъде в дневната си програма, за да медитирате. Ефектите от медитацията са много по-осезаеми когато медитирате постоянно и редовно, отколкото ако медитирате инцидентно от време на време.
   • На някои хора ще им е достатъчна и петминутна медитация, докато други ще имат нужда от далеч по-дълго време, за да усетят разликата.
   • Можете да медитирате по всяко време на денонощието; някои хора харесват да медитират рано сутрин, други – предпочитат да завършат деня си като си прочистят мозъка, трети пък намират бягство в медитацията в средата на натоварения бизнес ден.По принцип най-лесното за медитация време е рано сутрин – преди всекидневните задължения да уморят тялото ви и да създадат на мозъка ви достатъчно информация, за да не иска да спре да работи.
   • Не медитирайте веднага след като сте яли или ако сте гладни. Хранителната система на тялото може да бъде много разсейваща.

1. Намерете или сами си направете тихо и успокояващо място. Много е важно когато сте начинаещи да премахнете всички възможни обекти, които могат да ви разконцентрират. Изключете всички телевизори, телефони и други шумни уреди. Ако смятате да слушате музика, уверете се, че е успокояваща, нежна и повтаряща се (без пикови моменти), за да не попречи на фокусирането ви. Медитирането навън също може да бъде приятно, стига да не сте близо до някоя натоварена улица или друго много шумно място.

Седнете върху равна повърхност. Седнете на възглавничка ако ви е неудобно. Не е нужно да кръстосвате краката в поза Лотус или да се опитвате да заставате в някакви други необичайни пози. Важно е само да пазите гърба изправен – това ще ви помогне с дишането по-късно.

Може също да медитирате, седнали на стол, но трябва да седите върху предната му част, за да не се обляга гърба ви на облегалката.

Всяка позиция в която ви е удобно спокойно е подходяща, стига гърба ви да е изправен, но внимавайте да не сте прекалено отпуснати, за да не заспите.

1. Дръжте очите си притворени без да ги фокусирате върху каквото и да е. Ако ви е прекалено трудно да не фокусирате зрението си може да затворите очите си и да мислите за нещо балансирано, като например малка свещ с пламък.
2. Дишайте дълбоко и бавно, използвайки коремните си мускули, а не – гръдния кош. Трябва да усетите как стомаха ви се надига и спада, а гърдите ви да не се надигат почти или да го правят съвсем леко без напрежение в тях.
3. Отпуснете всеки мускул от тялото си. Не бързайте – нужно е време да се отпуснете напълно. Правете го бавно, започвайки от пръстите на краката и лека-полека преминавайки нагоре към главата си – докато напрежението изчезне.
4. Фокусирайте вниманието си. Може би ще забележите, че мозъка ви започва да се лута и да подскача от мисъл на мисъл, обмисляйки разни други неща. Продължително се фокусирайте към една единствена несловесна или безсмислена мисъл („котва”) докато мозъкът ви не сам не престане да се лута. Крайната цел е словесните мисли в мозъка ви бавно и сигурно да намалеят или да спрат. Важно е да откриете собствена „котва”, чрез която да спрете мислите си

1. • Оставете вниманието си да се движи по течението на дишането ви. Слушайте дишането си, следвайте го, но не правете никакви словесни заключения относно него (например „Малко хрипам…може би ще ме хваща грип?“).
   • За да избегнете словесното „бърборене” на мозъка си повтаряйте мантра (повторение на свята будистка дума). Една дума като „ом”, повтаряна в постоянен (без пикове), с удължено „о” ритъм е най-добрия вариант. Може да я повтаряте на глас или пък на ум. За начинаещите пък е по-лесно да броят вдишванията си. Опитайте да броите вдишванията си от 1 до 10 и след това започнете отново от 1.

1. • За да избягате от мисли, които продължават да се лутат в главата ви, визуализирайте място на което се чувствате спокойни. Може да е реално съществуващо или пък да само плод на въображението ви. Представете си, че сте на върха на вито стълбище, което води към наистина спокойно място. Представете си че слизате надолу и броите всяка стълба. Правете го докато не се почувствате спокойни и отпочинали.
     • Като алтернатива на горните техники някои медитиращи препоръчват да разфокусирате вниманието си. Концентрирайте се над всички мисли, докато не достигнете точка, в която ще загубите всичката си концентрация и всички мисли. За разлика от другите начини тук медитацията не се постига чрез фокусиране върху точка или обект, а се получава чрез достигане на нулево ниво. Фокусирането на вниманието ви върху точка или обект е точно обратното на медитация – връща ви към фокусирането, концентрацията и напрежението.

1. Накарайте мозъка си да млъкне. Веднъж щом сте тренирали мозъка си да се фокусир върху едно единствено нещо наведнъж следващата стъпка е да не се фокусирате върху нищо и по-точно да „изчистите” мозъка си. За да постигнете това трябва да възпитате в себе си страхотна дисциплина, но точно това е върха на медитацията. След като сте се фокусирали върху една единствена точка, както беше описано в предишната стъпка може или да спрете изобщо да се фокусирате или да я оставите да идва на фокус и да изчезва, без да я оценяте като „добра” или „лоша”. Използвайте една и същата техника за всяка мисъл, която се появи, докато не се появи тишина.

Съвети

• Какво ще правите с утихналия мозък си е лично ваш избор. Някои хора го намират за добро време да вкарат в подсъзнанието си свой стремеж или желан резултат (например в работата си). Други предпочитат да „почиват“ в рядката и несравнима тишина, която им предоставя медитацията.
• Трябва да сте в достатъчно удобна позиция да се фокусирате, но не прекалено удобна, за да не почувствате нужда да заспите.
• Опитайте се да сте наясно с настоенията и мислите си, когато не медитирате. По този начин може да забележите, че се чувствате по-спокойни, по-щастливи и по-концентрирани през дните когато сте медитирали и ще откриете, че не е така когато не сте.
• Ще ви е полезно да си спомняте какво се случило предния ден в началото на медитацията ви, ако умеете да го правите по отпуснат и пасивен начин. Това мозъка прави инстинктивно и е добре да го оставите да се случи, освен ако не се обвързвате емоционално със случките или не продължава твърде дълго преди да започнете да медитирате. Тази процедура се нарича „обработка” на случилите се скорошни събития. Ако оттренирате умението си да не оценяте събитията ще се чувствате много по-свежи и емоционално задоволени.
• Положителните черти на медитацията могат да бъдат осетени още прди практикуващия да усвоил фокусирането в една точка и изчистването на мозъка, просто като резултат от тренировките на мозъка.
• Определете си даден час всеки ден за медитация, но не прекалявайте. Ако 20-30 минути сутринта не са ви достатъчни, медитирайте по-късно през деня. Това е по-добре отколкото да се опитвате да медитирате твърде дълго.

Предупреждения

• Не очаквайте веднага да има резултат. Целта на медитацията не е да ви превърна в майстор по Зен за едно медитиране. Най-добре е медитацията да бъде правена просто заради самата медитация, без да си поставяте за цел да има резултати.
• Ако откриете че мозъка ви се лута, не се опитвайте да му се „карате” или да се наказвате заради това. Неуморимото лутане е стандартното състояние на нормалния мозък. Това е първия урок, който много хора трябва да научат в медитацията и е много ценен. Просто, внимателно подканете вниманието си към дишането си, като отбележите, че току-що сте имали едно малко не ценно „пробуждане”. Откривайки че ума ви се лута е успех, а не обратното.
• Някои хора намират трудно медитирането преди лягане. Ако много ви се спи може да усетите как главата ви кима надолу. Имайте в предвид, че медитацията може да енергизира мозъка ви, което ще затрудни заспиването ви.
• Ако се срещате с други хора, които медитират може да срещнете някои, които се хвалят за това, че са медитирали часове наред дори седейки. Не се изкушавайте да удължите времето си за медитация. Медитацията не е състезание.

Човек може да успее почти във всичко,
към което изпитва неограничен ентусиазъм.

Чарлз Шваб

Думата ентусиазъм води началото си от гръцката дума enthous, която означава „вдъхновен“, и именно това се случва, когато сте изпълнени с ентусиазъм – вдъхновени сте. Всичко се променя. Цялото ви същество се изпълва със сила по един необясним начин и правите неща, с увереността на човек, който не може да се провали. Очите ви блестят, думите ви са силни, дребните ежедневни проблеми и досадни източници на раздразнение се отхвърлят бързо и без усилие. Още повече – хората, които контактуват с вас също усещат ентусиазма ви. Те са привлечени от него и попадат под неговата власт. Ентусиазмът е заразителен и почти винаги има магическата способност да въздейства на хората, които са около вас.
Щом това е така, защо болшинството от хората не се възползват от тази мощна сила? Може би, това произтича от факта, че повечето хора чакат да почувстват прилив на ентусиазъм, вместо да предприемат конкретни стъпки и да го създадат. Те живеят в съответствие с философията, за която Уди Алън шеговито написа: „Животът е осемдесет процента самоизтъкване“.
Ентусиазмът е твърде ценно качество, за да го оставите на случайността. Ако искате той да работи за вас, трябва активно да го създавате. Когато сте вдъхновени и възбудени от нещата, с които се занимавате, ентусиазмът идва от само себе си по естествен начин. Струва ви се, че сте „в мисия“, за постигане на целта. И колкото повече вдъхновение сте в състояние да изпитвате към целта си, толкова по-вероятно е да се появи ентусиазмът. Това усещане не се постига със сила – то идва отвътре. Ентусиазмът идва от вътрешната ви убеденост, че това, което правите, е добро, значимо и важно. За източник на подобен ентусиазъм служат вашите мисли и убеждения. Позитивните, вдъхновяващи мисли за вашия живот и вашата цел ще бъдат подхранващата почва за зараждането на ентусиазма. Всеки, който последователно и системно практикува дейностите, посочени в следващите три списъка, ще придобие ентусиазма, който ще работи за него, с каквото и да се захване.

Списък 1: Десет причини защо е добре да бъдете живи.

1. ______________________________

2. ______________________________

3. ______________________________

4. ______________________________

5. ______________________________

6. ______________________________

7. ______________________________

8. ______________________________

9. ______________________________

10. _____________________________

Истината е, че твърде често сме затрупани от ежедневни задачи. Необходимо е ежедневно да се спираме за няколко минути и да си спомним всички удоволствия и радости, които ни е донесъл животът. Направете съответния списък и отделяйте по няколко минути, напомняйки си колко истина има в това, което сте написали. Приемете богатствата, с които е пълен живота. Приятелство, природа, изкуство, семейство, интелектуално развитие, страст, здраве, свободна воля… И така нататък. Направете този списък и всеки ден си повтаряйте всички точки от него, докато не стане нещо естествено за вас да ги помните и да сте благодарни за тях.

Списък 2: Десет причини защо за някои е по-изгодно да имат вашия продукт или услуга.

1. ______________________________

2. ______________________________

3. ______________________________

4. ______________________________

5. ______________________________

6. ______________________________

7. ______________________________

8. ______________________________

9. ______________________________

10. _____________________________

Придобийте такова въодушевление по въпроса защо хората трябва да притежават вашия продукт (или услуга), че да не можете да направите нищо друго, освен да споделите с тях както усещането си, така и продукта (или услугата). Усетете в себе си мотивация активно да помагате на хората, давайки им възможност да се насладят на вашето изделие (или услуга). У вас трябва да се появи чувството, че ще ги излъжете, ако не постъпите именно по този начин.
Когато в последствие се обръщате към потенциални клиенти и разговаряте с тях, причините, които сте написали в списъка, по естествен начин и без усилие ще се вмъкнат и ще присъстват във вашия разговор. Събеседниците ви ще се убедят в достойнствата на вашия продукт, защото самите вие ще сте убедени. Хората ще вярват на думите ви толкова, колкото самият вие искрено вярвате в тях.

Списък 3: Десет причини защо е важно да преуспеете в живота.

1. ______________________________

2. ______________________________

3. ______________________________

4. ______________________________

5. ______________________________

6. ______________________________

7. ______________________________

8. ______________________________

9. ______________________________

10. _____________________________

Свържете своя успех с грандиозна цел или мисия. Бъдете мотивирани, за да успеете. Напомняйте си отново и отново защо е важно да сте преуспели. Помнете, че вашият успех помага на много хора, а провалът ви не помага на никого.
Изучавайте тези списъци всеки ден, докато ги запомните. Практикувайте да ги казвате на висок глас. Повярвайте в тях безрезервно. (Ако има точки от вашия списък, в които все още не вярвате, дори след едноседмично повторение, махнете ги от списъка или ги заменете с нещо друго). Целта на този процес е да се запечата всичко от указаните списъци в съзнанието ви.
Освен това ентусиазмът широко отваря вътрешните ни врати по начин, който позволява интуицията свободно да се влее в съзнанието ни. Докато сте в това екзалтирано и възвишено състояние, ще откриете, че редовно ви идват и нови вдъхновяващи идеи, както и поразително интуитивно чувство за това, как да постигнете целите си. С ентусиазъм можете да постигнете почти всичко. Можете да достигнете върхове, за които по-рано сте считали, че са недостижими.

Повечето от нас са възпитани в скромност и трудолюбие, в което няма нищо лошо, разбира се. Истината е, че хората имат нужда от реклма, точно толкова, колкото и продуктите, които си купуваме всеки ден. Опаковките са нашите дрехи, PR ни правят приятелите, имаме бюджет – заплата и т. н.

Ще го кажа много ясно. Ти носиш пълната отговорност, за това другите да спрат в забързаното си ежедневие и да забележат работата ти! Няма ннищо лошо в това да признаеш силните си страни. Как се прави това? Ето няколко съвета…

• Трябва да си вярваш Не е възможно да се продадеш ако не вярваш в собствената си стойност. Трябва да си уверен в способностите си. Трябва да се опиташ да поддържаш високо качество на работата, която извършваш. Фокусирай се върху това, което искаш да бъдеш и се дръж така сякаш си го постигнал.
• Споделяй знанието си Знанието е ценен ресурс. Не го задържай само за себе си. Помагай на хората като им даваш ценна информация. Така ще демонстрираш уменията си. Когато споделяш наистина ценна информация, хората го разбират и най-вероятно ще ти дадат и те такава.
• Бъди автентичен Избери си начин, с който да се откроиш от тълпата. Не е задължително да е нещо ексцентрично. Намери начин да създадеш своя собствена марка, която се състои от трите ти имена. Измисли си и малък знак или лого ако искаш. (Подписът също върши работа) Нека това е символ на всичко, което искаш да бъдеш.
• Бъди честен Един много интелигентен човек е казал “Можеш да лъжеш малко хора за дълъг период от време, можеш да лъжеш много хора за кратко време, но не можеш да лъжеш всички завинаги”. Трябва да си честен с хората. Доверието се гради бавно, особено когато масовата част от хората лъжат, но веднъж спечелено е ценно преимущество.
• Представи се професионално Всичко, което казваш или правиш създава картина за теб. Една визитна картичка е достатъчна за реализацията на сделка многократно надхвърляща стойността и. Става въпрос за това как си облечен, как се здрависваш и как говориш.
• Бъди позитивен Накрая, но не и на последно място идв анагласата. Трябва да си положителен. Бъди весел, усмихвай се и показвай интерес към проблемите на другите. Не се оплаквай, не клюкарствай и не се обкръжавай с негативни хора. Това поведение ще привлича хората към теб:)
• Важно! Тези съвети не са магически трик, с който ще печелиш винаги. Най-важното нещо си ти и уменията ти. Рекламата е най-ефективна когато “продуктът” е добър.

Уилям Аткинсън

Досега ви показах как бихте могли при личен контакт да привличате към себе си другите чрез силата на внушението. В тези случаи на личността, която оказва въздействие върху друга личност, съдействат и две други сили. Първата е известна като притегателна сила на мисълта, за която ще стане дума по-нататък. Втората е волевото въздействие на ума на един индивид върху ума на друг. Съществува определена разлика в тези две прояви на силата на духа. В първия случай приведените в движение притегателни сили на мисълта въздействат върху другите независимо от съзнателните усилия на вашия ум; вашите мисли привеждат в движение могъща сила, която влияе върху другите. А при волевата мисъл мисловните колебания се предизвикват от съзнателното действие на силата на волята, която ги насочва към определен обект; когато предизвикващата ги сила прекратява действието си, изчезват и колебанията.
Тъй като не мога да намеря общоприето понятие за тази форма на мисълта и не искам постоянно да повтарям „съзнателно усилие на волята, предизвикващо мисловни колебания и насочващо ги към определен обект”, ще използвам термина „волево искане”.
Силата на волята е една от най-могъщите и същевременно най-малко изучените сили на природата. Тя се прилага несъзнателно от почти всички хора. Някои използват нейното действие, без да познават законите на възникването и развитието й. Силата й може да се увеличи многократно чрез съответни упражнения, ако за тях бъдат отделени необходимото време и старания. В главата за съсредоточаването ще ви запозная с някои упражнения, които ще ви помогнат да развиете тази сила у себе си.
Ако искате разумно да прилагате силата на волята, следва да разберете истинската й същност, а за това е нужно да развиете у себе си истинския човек.
Мнозина са свикнали да мислят за собственото си „Аз” само доколкото го свързват физически с тялото си. Това е чисто материалисти-чен подход. Други мислят за собственото си „Аз” като за духовно създание, което ръководи тялото и се намира в мозъка. Това отчасти е правилно, но не отговаря изцяло на истината. Само някои съзнават, че човек има „висше Аз”, а съвсем малко хора го познават и живеят в съответствие с неговите изисквания. Нашето „Аз” е толкова по-съвършено от разума, колкото разумът е по-съвършен от тялото. А двете са негови оръдия и служат за изпълнение на неговите действия, ако „Аз” реши да ги използва. Истинското „Аз” е това, което чувстваме в момента на самовглъбяване и мечтания и когато мислим или казваме на себе си: „Аз съм.” Всеки от нас е усещал истинското „Аз” в някои моменти от живота си, но едва ли е съзнавал неговото пълно значение. Оставете книгата за минута, отпуснете мускулите на тялото си и приведете в пасивно състояние ума си, спокойно и хладнокръвно помислете за значението на „Аз съм ” и се опитайте да си представите вашето истинско „Аз”, стоящо над разума и тялото ви. Ако сте привели в необходимото състояние тялото и ума си, ще видите у себе си да проблясва истинското „Аз”. Продължете занятието и то ще създаде във вашия ум представа за истината. Нищо не може да навреди или унищожи истинското „Аз”. Тялото и разумът ще изчезнат, но „Аз съм” е вечно и неразрушимо. То е могъщо, а когато разумът се научи да се подчинява на неговото влияние, човек като че ли получава ново битие и придобива неочаквани за себе си сили.
Независимо дали приемате или отхвърляте учението, което е предмет на настоящите лекции, не забравяйте едно: „Аз съм” – това е истинската ви същност. И когато вашият разум открие своя господар, вие ще познаете тайната на живота. Аз посях зърното на тази мисъл в ума ви, то ще покълне и ще се превърне в красиво цвете, благоуханието на което ще надмине аромата на всички земни цветя. И тогава вие ще разберете, че сте открили самия себе си.
Това, което наричаме воля, е израз на „Аз съм” у човека. Тя има такова отношение към него, както мисълта към разума. Когато говорим за „развитие на волята”, ние всъщност разбираме такова развитие на разума, което признава волята като господстваща над него сила. Волята е достатъчно силна, но се нуждае от развитие. Това като че ли противоречи на общоразпространеното схващане, но все пак е вярно. По психическите ви вени протича могъщият поток на волята ви, но вие първо трябва да го почувствате, преди да се научите да управлявате духовната си колесница.
Мислите у човека са два вида. Единият вид, който нарекохме пасивен, едва надхвърля инстинктивното усилие и прилича на „протичащо от само себе си мислене”, а възникването му не изисква никаква или почти никаква сила на волята. Другият вид, наречен от нас активна умствена дейност, възниква в резултат на по-силно или по-слабо искане, предизвикано от силата на волята. Подробното изучаване на тези въпроси е извън рамките на настоящия труд и тук само привличам вниманието ви към тях. Целта на тази книга е да ви научи „как”, а не „защо”, поради което няма да ви въвеждам в областта на теорията.
Колкото повече развивате активната дейност на мозъка си, толкова по-силна и по-могъща става тя. Човек, който разбира законите за превъзходството на духа, има безспорно преимущество пред хората, на които са известни само пасивните усилия на ума.
Всички мисли се изпращат от разума ни, а колебанията, изхождащи от определен индивид, въздействат в по-голяма или по-малка степен върху другите. Пасивните сили са по-слаби от активните, но и те, повтаряни достатъчно често, придобиват определена сила. Остава да се убедим, че за оказване на непосредствено въздействие върху ума на другите с помощта на мисловните колебания е необходимо „волево искане”. И че колкото по-силно е то, толкова по-силно е и оказаното въздействие.

Уилям Аткинсън

“Психология на успеха”

превод Васил Байчев

Източник : http://www.izvorite.com/